150 години е пределът на човешкия живот
Мечтаем за време, когато актуалната медицина ще помогне на хората да живеят надалеч оттатък продължителността на живота, която познаваме през днешния ден. Но има ли горна граница на това, къде е лимитът на биологично вероятното? Според ново изследване оптималната дълготрайност на човешкия живот доближава до към 150-годишна възраст.
Изследването е отдадено на биологичното стареене - какъв брой бързо се утежнява положението на телата ни и това може или не може да подхожда на нашата хронологична възраст. Учените създадоха нов метод за интерпретация на съмненията в броя на другите типове кръвни кафези. Те откриха мярка, която нарекоха динамичен знак за положението на организма (DOSI).
С течение на времето устойчивостта на нашите тела постепенно спада. Това е една от аргументите, заради които все по-дълго се възвръщаме от заболявания и пострадвания, когато сме по-възрастни. Ако приемем, че можем да избегнем заболявания, бедствия и всеобщи убийства в хода на нашия земен път, DOSI е благонадежден способ, който демонстрира по кое време тази резистентност би се изчерпала изцяло, споделят откривателите.
Новият разбор поддържа предходни хипотези, основани на разнообразни научни писания, в които се загатва оптималната дълготрайност на живота от към 120-140 години.
Най-дълбоката напреднала възраст, до която е достигал земен гражданин (документирано), е 122 години и 164 дни - французойката Жана Калмент. Учените настояват, че без някои много радикални промени в телата ни на базисно равнище, би било мъчно да се получи внезапен скок в продължителността на човешкия живот в нежните ни форми, прекомерно податливи и на въздействието на околната среда.Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник
Изследването е отдадено на биологичното стареене - какъв брой бързо се утежнява положението на телата ни и това може или не може да подхожда на нашата хронологична възраст. Учените създадоха нов метод за интерпретация на съмненията в броя на другите типове кръвни кафези. Те откриха мярка, която нарекоха динамичен знак за положението на организма (DOSI).
С течение на времето устойчивостта на нашите тела постепенно спада. Това е една от аргументите, заради които все по-дълго се възвръщаме от заболявания и пострадвания, когато сме по-възрастни. Ако приемем, че можем да избегнем заболявания, бедствия и всеобщи убийства в хода на нашия земен път, DOSI е благонадежден способ, който демонстрира по кое време тази резистентност би се изчерпала изцяло, споделят откривателите.
" Екстраполацията на тази наклонност допуска, че времето за възобновяване на DOSI и дисперсията по едно и също време ще се разминават в сериозна точка на възраст 120-150 години, съответстваща на цялостна загуба на резистентност ", изясняват откривателите.Учените проучиха информация за броя на кръвните кафези при повече от половин милион души, взети от проучвателен бази данни в Обединеното кралство, Съединени американски щати и Русия, както и разнообразни данни от 4532 индивида, с цел да се мери скоростта на обезценка на телата на хората.
Новият разбор поддържа предходни хипотези, основани на разнообразни научни писания, в които се загатва оптималната дълготрайност на живота от към 120-140 години.
Най-дълбоката напреднала възраст, до която е достигал земен гражданин (документирано), е 122 години и 164 дни - французойката Жана Калмент. Учените настояват, че без някои много радикални промени в телата ни на базисно равнище, би било мъчно да се получи внезапен скок в продължителността на човешкия живот в нежните ни форми, прекомерно податливи и на въздействието на околната среда.Изследването е оповестено в Nature Communications.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ